Какви са 3-те общи производствени процеса на крепежни елементи? България

Fasteners са основни компоненти, използвани в различни индустрии, като ежедневното потребление достига стотици милиарди. В един автомобил обикновено се използват над 2,000 крепежни елементи. Тази статия ще разгледа различните техники за обработка на тези крепежни елементи и материалите, свързани с всеки метод.

I. Студена глава

Студената обработка е основната техника за обработка, използвана в нашата фабрика за производство на крепежни елементи.

Този метод използва машини със студена глава за създаване на болтове, винтове, гайки, нитове и щифтове. Производствената ефективност на студеното зареждане е особено висока, средно 120 броя в минута, с усъвършенствано оборудване, способно да надвишава 300 броя в минута. В резултат на това над 95% от наличните на пазара болтове се произвеждат с помощта на тази техника. Процесът включва пластична деформация на материала при стайна температура, трансформираща кръглата тел в заготовки за студена обработка. След това тези заготовки се подлагат на валцоване на резби, топлинна обработка, повърхностна обработка и други довършителни процеси, за да се получи крайният продукт. Тъй като обработката се извършва при стайна температура, се избират материали с превъзходна пластичност.

Предимства:

1. Висока производствена ефективност, идеална за широкомащабно производство.

2. Отлично използване на материала, тъй като обикновено генерира минимални отпадъци.

3. Продуктите показват силна цялост на линията на металния поток, механични свойства и устойчивост на умора, тъй като не изискват допълнителна обработка.

Недостатъци:

1. Сложните компоненти налагат многостанционни машини за студено зареждане, което може да бъде скъпо.

2. Разходите за оформяне на форми са относително високи в сравнение с други методи.

3. Не е подходящ за обработка на големи или дълги парчета.

II. Горещо коване

Тази техника се използва главно за обработка на болтове и щифтове чрез щанцови преси и хидравлични преси. Има по-ниска производствена ефективност, а нагряването на материалите преди формоване може да доведе до окисляване на повърхността, което води до непривлекателен външен вид на откритите части. Следователно, често се изисква допълнителна механична обработка, за да се изпълнят спецификациите. Процесът включва нагряване на материала до високи температури, за да се омекоти, последвано от формоване в кухина. Повечето материали стават ковки при повишени температури, което елиминира необходимостта от специална обработка, при условие че желаните механични свойства се постигат чрез термична обработка.

Предимства:

1. Възможност за обработка на по-големи и по-дълги парчета.

2. По-ниски изисквания за инвестиции в оборудване.

Недостатъци:

1. Намалена ефективност на производството.

2. Води до неравни и непривлекателни повърхности.

3. Проблеми с толерантност и неравности, които изискват допълнителна обработка.

4. Най-подходящ за прости дизайни; сложните части изискват допълнителни стъпки на обработка.

III. Машинна обработка

Този метод включва струговане, фрезоване, пробиване, рязане и други техники на обработка, което води до много ниска ефективност на обработката. Материалите, използвани в този процес, трябва да могат да бъдат подложени на топлинна обработка, за да се постигне необходимата производителност.

Предимства:

1. Постигане на оптимални толеранси на размерите, което го прави подходящ за компоненти със строги изисквания за толеранс.

2. Възможност за производство на ограничен брой ръчно изработени мостри по поръчка.

Недостатъци:

1. Изключително ниска ефективност, което го прави неподходящ за масово производство.

2. Високи разходи за обработка.