Какви са 3 често срещани метода за производство на крепчажни елементи?

Крепежни елементи са основни компоненти, използвани в различни индустрии, с дневно потребление, достигащо стотици милиardi. В една кола обикновено се използват повече от 2 000 фиксатора. Тази статия ще разгледа различните техники за обработка на тези фиксатори и материалите, свързани с всеки метод.

I. Хладно формуване

Хладно формуване е основната технологична техника, използвана в нашата фабрика за производство на фиксатори.

Този метод използва машини за хладно формуване, за да създадат винти, шуши, гайки, ривети и пинове. Производствената ефективност на хладното формуване е забележително висока, средно 120 бройки на минута, а с модерно обзавеждане може да надминава 300 бройки на минута. Поради това повече от 95% от винтовете на пазара се произвеждат чрез тази технология. Процесът включва пластична деформация на материал при стаяна температура, превръщайки кръгли жели в хладни полуфабрикати. Тези полуфабрикати след това минават през процесите на нанасяне на витак, термична обработка, повърхностна обработка и други завършващи операции, за да се получи крайният продукт. Тъй като обработката става при стаяна температура, се избират материали с по-добро пластично свойство.

Предимства:

1. Висока производствена ефективност, идеална за масово производство.

2. Отлично използване на материала, тъй като обикновено се произвежда минимален отпадък.

3. Продуктите разполагат с силна метална текучост, механични свойства и устойчивост към умора, тъй като не изискват допълнителна обработка.

Недостатъци:

1. Сложните компоненти изискват многостанционарни машини за хладно формуване, които могат да са скъпи.

2. Цената на формите е относително висока спрямо други методи.

3. Не е подходящ за обработка на големи или дълги части.

II. Горещо формуване

Тази техника се използва предимно за обработка на болтове и пинове чрез штамповни машини и хидравлични преси. Тя има по-ниска производствена ефективност, а нагреването на материалите преди формуването може да доведе до повърхностна окисление, което води до непривлекателен вид на откритите части. Поради това често е необходима допълнителна механична обработка, за да се отговарят на спецификациите. Процесът включва нагреване на материалите до високи температури, за да се омекотят, след което се формират в полост. Повечето материали стават пластични при високи температури, което eliminira нуждата от специално предварително обработване, като се постигнат желаните механични свойства чрез термична обработка.

Предимства:

1. Възможност за обработка на по-големи и по-дълги части.

2. Ниските изисквания за инвестиции в оборудване.

Недостатъци:

1. Намалена производствена ефективност.

2. Приводи до неравномерни и непривлекателни повърхности.

3. Проблеми с толеранции и буркове, които изискват допълнителна обработка.

4. Най-подходящ за прости конструкции; сложните части изискват допълнителни стъпки в обработката.

III. Обработка

Този метод включва връщане, фрезиране, бурене, рязане и други техники за обработка, което води до много ниска ефективност на обработката. Материалите, използвани в този процес, трябва да могат да подвергнат термична обработка, за да постигнат необходимата производителност.

Предимства:

1. Постигане на оптимални размерни толеранции, което го прави подходящ за компоненти с строги толеранцини изисквания.

2. Възможност за производство на ограничено число персонализирани ръчно изработени примерни образци.

Недостатъци:

1. Екстремно ниска ефективност, която го прави неподходящ за масовото производство.

2. Високи разходи за обработка.